Новини

За училището

Училищни документи
История Педагогически специалисти Обществен съвет
Бюджет Бюджет Финансови отчети
Административни услуги Галерия
Търгове

Прием

Държавен план прием в VIII клас Свободни места за ученици

Ученици

Образци на документи Учебници Седмично разписание Графици Учебни планове Изпити НВО и ДЗИ Олимпиади и състезания Конкурси Стипендии Противодействие на тормоза БДП

Дейности

Национални програми Проекти Занимания по интереси Клубове

Контакти

05 юли 2024

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „БЪЛГАРИЯ – ОБРАЗОВАТЕЛНИ МАРШРУТИ“ – 2023/2024 УЧЕБНА ГОДИНА

Образователни направленияОбекти
География и икономикаМелнишки скални пирамиди
Природни науки и екологияБелица –Парк за мечки
Изкуства, архитектура и литератураМузей „Неофит Рилски“ (Банско) Църква „Св. Троица“ (Банско) Музей „Н. Йонков Вапцаров“ (Банско) Роженски манастир „Рождество Богородично“ (Мелник)          Църква Свето Благовещение (Разлог) Местност „Рупите“ – храм – паметник „Св. Петка Българска“ (Петрич)
Етнография, фолклор и занаятиВелянова къща (Банско), Кордопуловата къща (Мелник)
История и археологияИсторически музей гр. Мелник                 Исторически музей – гр. Разлог               Архелогически музей (Сандански)

Програма

От  изключителна  важност  за  личностното  израстване  на  учениците  са движението, контакта с природата в духа на утвърдените български нравствени ценности и традиции, Програмата работи в посока изграждане на трайни навици за формиране на умения за учене през целия живот, практическо осмисляне на наученото и мотивиране за прилагане на изследователски подходи. Участниците в програмата придобиват  знания чрез преживяване извън училището, в реална среда чрез различни образователни маршрути. Подобряват своите физически възможности, учат се да съпреживяват и да си помагат.

Първи ден

Музей „Н. Йонков Вапцаров“ (Банско)- родният дом на Никола Вапцаров (1909 – 1942), който е сред най-популярните български поети на XX век, а също и патрон на нашата гимназия. Къщата музей на Вапцаров е сред първите музеи в Пиринския край и функционира като музей от 1952 г., когато се поставя и началото на музейното дело в Банско. В музея по указания на майката на поета Елена Вапцарова е възстановена домашната обстановка от времето на неговото детство. Музеят има три функционални части – видеозала в две помещения, където е изложено родословното му дърво, автентична етнографска експозиция за целия му живот от раждането до смъртта и отделна видеозала – поезията на Вапцаров. Тук са изложени и копия от негови ръкописи, първите публикации на неговите стихове, събрани по-късно в отделна стихосбирка. Във витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела. Във фонда на музея има около 3000 експоната.

 Веляновата къща е възрожденска постройка в град Банско, България, обявена през 1967 година за паметник на културата с национално значение. Сградата е изографисана от представителя на Дебърската художествена школа уста Велян Огненов. В архитектурен план сградата е типичен пример за банска укрепена къща, интериорът ѝ също е характерен за епохата.

Църква „Св. Троица“ (Банско) Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата. Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. 

Музей Неофит Рилски“ (Банско) Сградата е построена през XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. През 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Къщата е многократно преустройвана, а  през 1981 година е реставрирана и функционира като музей. Музеят се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „ Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.

Втори ден

Роженският манастир „Рождество Богородично“ е средновековен манастир, най-големият в Пиринска Македония, България. Манастирът е обявен в 1973 година за паметник на културата с национално значение.

Църква „Св. св. Кирил и Методий“– Църквата е разположена на 200 метра североизточно от манастира. Построена е през 1912 – 1914 година от българите екзархисти, които не са допускани в патриаршисткия манастир, по инициатива на Яне Сандански. До църквата е погребан убитият през 1915 година Сандански.

Кордопуловата къща в Мелник, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754 година.Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино и е принадлежала на богатата гръцка фамилия на търговци Кордопулос.

В къщата са показани венециански стенописи, дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино.

Градският исторически музей в Мелник е филиал на Историческия музей в Сандански. Музеят има етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите от Пиринска Македония – винарството. 

Мелнишките пирамиди са скални образувания, разположени  в подножието на югозападната част на планината Пирин. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Мелнишките пирамиди на височина достигат до 100 м. Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и треви.

Трети ден

Местност „Рупите“ – храм – паметник „Св. Петка Българска“ (Петрич)

 Построен е през 1994 година по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов и изписан от художника Светлин Русев.  Основен ктитор на храма е българската пророчица Ванга, живяла последните 20 години от своя живот в това село и е погребана край храма.

Самуилова крепост e името на средновековна крепост , разположена Беласица и Огражден в Ключката клисура, представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в склоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост, е само част от тази фортификационна система между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура.

Четвърти ден

Исторически музей – гр. Разлог

Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Сградата е по модела на разложко-чепинската  къща „братов” тип от края на 19 век. Този тип къща се счита за продължител на т.нар. „симетрични къщи”, които се появяват най-напред в Пловдив през втората половина на същия век. Изгаря във въстанието от 1903 г. и е съградена отново по стария план през 1905 година.

В музея се съхраняват над 5 000 експоната от различни епохи. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии. Богатият снимков и документален материал от ХІХ и ХХ век, съхраняван в музея, е основа за научни краеведчески изследвания и множество изложби за живота на местните хора.

Църквата „Свето Благовещение“ (Разлог) е българска православна църква, построена е по образец на Варненската митрополия през 1939 г. и е един от най-представителните храмове в Пиринския край. Камбанарията е висока 26 м.

Пети ден

Белица – Парк за мечки е разположен в югозападния дял на Рила, в местността Андрианов чарк на около 12 км от град Белица. Обхваща площ от 120 000 кв. м., а надморската височина е между 1200 и 1345 м.

Паркът е създаден със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и Община Белица. В изграждането му участват експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. В него има гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън.

Открит е на 17 ноември 2000 г. Първите мечки, които са настанени в парка, са Марияна, Стефан и Калинка. През 2001 г. е доведена и мечката Станка, която е в тежко състояние. На 11 юни 2001 г. са настанени и мъжките мечки Гошо и Боби. В парка живеят всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, както и 3 от Сърбия. През 2017 г. е доведена и мечката Рику от Албания.

Програмата формира личностното израстване чрез следните активности:

1. Физическото развитие и здравословен начин на живот:

– общуване с природата, походи в гората и придобиване на умения за ориентиране;

– външен басейн;

– стриктно спазване на дневния режим за активности, почивка и сън.

2. Утвърждаване на българските национални традиции и културни ценности:

– посещение на Роженски манастир;

– посещение на къща музей Неофит Рилски;

– бит и традиции на Разложкия край;

– Църква „Св. Троица“ (Банско);

– разширяване на достъпа до националното и световното културно-историческо наследство, до значими достижения в областта на литературата, изкуствата и науката;

– опознаване, съхраняване и утвърждаване на българските национални традиции и културни ценности;

– възпитание в дух на родолюбие и подкрепа.

3. Креативност и социално общуване

– вечер на приятелството;

– споделяне в група за преживяното през деня;

– легенди за планините;

– подобрено емоционално и физическо състояние на подрастващите;

– подобрени комуникационни умения и повишена социална активност;

– засилен интерес от страна на учениците и учителите за съвместна работа и комуникация в условията на извънучилищна и на несемейна среда.