27 ян. 2026
„Сторителинг отвъд лайковете или късометражното кино в ерата на скролването“.
Възможно ли е в рамките на 60 секунди да бъде разказана история по такъв начин, че едновременно да ни разсмее и разплаче, или да ни докосне до такава степен, че после цял ден да размишляваме за истински ценните неща в живота?
TikTok ли е това, или нещо друго? Оказва се, че има такова нещо, старо колкото самото кино, от времето на първите прожекционни апарати на братята Люмиер. Нарича се „късометражно кино“. Звучи ли ви познато?
Ако не, ще поясним. Въпреки че и късометражното кино, и TikTok видеата са кратки по форма, между тях съществува съществена концептуална разлика. Късометражното кино е художествен жанр с ясна авторска идея, драматургична структура и предварително обмислено послание. То използва краткото времетраене, за да разкаже завършена история, да провокира емоция или размисъл у зрителя. От своя страна, популярните TikTok трендове са част от бързо развиваща се дигитална култура, ориентирана към моментното внимание и масовото участие. Основната им цел е развлечение, разпознаваемост и бърза реакция, а не дълбочина или разказ, докато късометражното кино търси смисъл, оригиналност и художествено въздействие.
Въпросът не е дали гледаме кратко съдържание, а какво гледаме и защо. Дали 60-те секунди ще се разтворят в поредния жест на безцелно скролване, или ще се превърнат в малък кинематографичен миг, който остава с нас и след като екранът угасне. Защото истинският сторителинг не се измерва в лайкове, гледания или алгоритми, а в способността да спре времето — дори за миг — и да ни напомни, че зад всяко движение на палеца стои човек, жаден не просто за съдържание, а за смисъл.
Точно в този контекст срещата на ученици от ПЕГ „Н. Вапцаров“ с доц. д-р инж. Валентин Атанасов от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, посветил голяма част от времето си на създаването на късометражно кино, придобива особено значение. Извън екрана и отвъд алгоритмите, той разказа как зад всяка минута филм стоят часове търсене, съмнение и избор — как всяка пауза, кадър и звук имат смисъл и цел. За нас това не беше просто разговор за кино, а сблъсък с друг ритъм на разказване, в който краткостта не е бързина, а концентрация.
Срещата ни показа, че дори в ерата на непрестанното скролване все още има място за истории, създадени не за мигновена реакция, а за дълготрайно усещане. И може би точно там, между 60-те секунди и тишината след тях, късометражното кино продължава да напомня защо разказването на истории никога не излиза от мода.
Благодарим на доц. Атанасов за отделеното време и споделеното вдъхновение!
Едно истинско предизвикателство към учениците –
създайте вашия първи късометражен филм, като участвате в конкурса за късометражен филм, организиран от Шуменския университет на тема: #АЗВШУМЕНСКИЯУНИВЕРСИТЕТ!
Целева група: Ученици от средното образование, възприемащи света през обектива.
Краен срок за подаване на филмите: 10 февруари 2026 година.
Подробна информация за условията на конкурса можете да намерите тук: https://unimedia.shu.bg/%D0%B0%D0%B7-%D0%B2-%D1%88%D1%83…/



